Жената
Жената от тинейджърка е, знай:
ламя, жадуваща мъжа-играчка.
Мечтае да я разглоби докрай,
в ръце да я държи и да я смачка.
Помни това наместо обеца:
от първата - до сетната такава,
жената има хиляди лица,
целта й е една - да е жарава.
А ти да си безумен нестинар -
мъжът не знаещ спирки и почивки.
С верига те държи, без катинар,
след ласките и сластните извивки.
Жената просто е голям молец,
изяждащ времето най-ценно на мъжете.
Дорде е време ти стани беглец,
и побегни от деветте земи в десета...
Но идва ден, жената губи чар.
Очите й не светят вече с блясък.
Бедрата й превръщат се в сухар,
а старостта й - в истеричен крясък!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Общият знаменател наказва несправедливо всички, заради някакви си все повече на брой изключения. Изградената представа за жената е портрет на личните предпочитания, дори когато те разочароват. Сатирата в случая е с вкус на отмъстителност към определен тип жена за лекомислената ви мъжка зависимост от нея.
-
Засмях се! Интересна гледна точка за жените! Малко тъжно свършва, но...Все пак поздравления!
-
Тъга ли усещам тук или разочарование? Затвори стария прашен гардероб, там има само молци. Излез и виж пеперудите! Поздравления
-
Надушвам тук мирис на мачизъм... и ако трябва да съм искрена - този стих не ме разсмива, натъжава ме!
-
Развесели ме, Младене! Чудесно си описал жените, но и аз като Владислав се надявам, че има и такива, които не са "молци", но все не мога да ги намеря! Може би не ги търся там, където трябва!?!?
-
Тук те виждам в една друга светлина, Младене, доста си различен, с чувство за хумор!
Прочетох с усмивка и те поздравявам! -
Ще бяга, но кой до него ще поляга? Кой масата ще слага, кой за бога?
-
Хахахаха, Младене, Младене, много весело стихо. Приемам с усмивка тази закачка. Дочка ме разби. Браво, поети! Направихте ми деня.
-
Мъжът от пубертета си мечтай
да има собствена жена играчка.
Ко може да я разглоби докрай
дори с цената на „играчка –плачка”
Жени! Помнете вместо обеца:
От първия до сетния кошмарник
мъжете сменят хиляди лица,
а някоя наивница ги пази
от всякакви измислени препятствия…
От маминия скут момчето скача
директно във ръцете на жена си.
На рамото и в къщи вечер плаче,
но спрямо чуждите жени е лъв
и тръска оредялата си грива…
Той по рождение си е такъв-
Слаб на дела, а пък на думи силен…
Но идва ден… Той губи своя чар…
Увяхва му мушкатото във погледа…
Простатата му става господар.
Лъвът превръща се в домашна котка…
Нищо лично И нищо непознато -
Какво мога да кажа след такава образност и такава прямота в описанието на жената! Може би най - точното е "попадение право в десетката", браво Приятелю, макар, че все си мисля, че има и жени, които не са "молци" и аз все още се надявам, че мога да срещна такава.......
Слагам в любими и те поздравявам отново! -
Някои жени не са толкова лоши... Мъжете бягат, но се връщат, както казва Марина Значи има нещичко. Какво е това нещичко? Нещичко си изпуснал в стихотворението, Мисана! Защо мъжът копнее за жената? Защото тя може да е нежна и красива, стига да я обичат... Позволявам си да те подсетя за нещо:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/vsichko-21
Но все пак жените остаряват, мъжете остаряват - защо губят времето си едни с други? За да предадат щафетата натам! Само затова ли? Някои просто обичат и това е спасението ни... Иначе светът би бил безсмислен... Поздрав за стихотворението! Представя добре гледната точка на разочарования мъж! Има и такива случаи, за жалост... -
Ееее..., "през девет земи - в десета..., и при кого..., - може и без този финал..., накрая всички мъже се нуждаят от топлината и грижите на съпругите си, без които ме могат и да дишат..., и да избягат - пак се връщат...!!!
"Дорде е време ти стани беглец,
и побегни от деветте земи в десета..."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
