Жената
Жената е изящна роза,
с красота и нежност изпраща своя зов,
поемеш ли от нея ароматна доза
опиянявате със своята любов!
Жената силна, страстна,
като виното горчиво,
иска тя да е опитомена, властна,
тя докосвате така парливо.
Жената, майка, тя обгрижва и прегръща,
разплаква се, усмихва, и те гали,
и с мила ласка тя прегръща,
успокоява всичките пожари!
Жената дава,
тя упора е, и муза, като далечен бряг,
и надежда тя раздава,
разтапяте като парченце сняг.
Тя, нежна струна на китара,
докоснеш ли издава пламен звук,
жената е като подарък,
по-мека даже от памук.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
