10 окт. 2018 г., 21:05

Жената

1.6K 2 1

Жената е изящна роза,

с красота и нежност изпраща своя зов,

поемеш ли от нея ароматна доза

опиянявате със своята любов!

 

Жената силна, страстна,

като виното горчиво,

иска тя да е опитомена, властна,

тя докосвате така парливо.

 

Жената, майка, тя обгрижва и прегръща,

разплаква се, усмихва, и те гали,

и с мила ласка тя прегръща,

успокоява всичките пожари!

 

Жената дава,

тя упора е, и муза, като далечен бряг,

и надежда тя раздава,

разтапяте като парченце сняг.

 

Тя, нежна струна на китара,

докоснеш ли издава пламен звук,

жената е като подарък,

по-мека даже от памук.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....