Жената
Аз съм Ева, познала греха.
Афродита, излязла от пяната бисерна,
аз съм Венера с греховна снага.
Да бъда вечна аз съм орисана.
Изкушение нося, скрито във ябълка,
нега, притаена в мида седефена,
огън и лед са у мене разбъркани,
жажда в косата си имам заплетена.
Аз съм копнежът и трепетът,
прашинката дребна, вселената цяла.
Аз съм гърмежът и шепотът.
Всичко в себе си аз съм събрала.
Аз съм вечна като водата -
давам живот и причастие.
Аз на този свят съм ЖЕНАТА,
орисана да дава щастие!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Todos los derechos reservados
