Тя идва. На опашката застава
и грейва пак безкрилият ù гръб,
на който мъкне днешната му слава
и утрешната му пресветла скръб.
На нея просто всичко ù отива -
луксозна дреха или стар халат,
мълвата, че със някой друг преспива,
че ще умре със своя мъж от глад...
че всеки ден отпъжда неизменно
и музите, които пак и пак
за евтин флирт, за секс, за атом нежност,
прекрачват този дом и този праг... ...