Тя ме спря и поиска ръка -
да ми гледа. Така ме подмами.
Беше слаба и крехка жена.
И приличаше много на мама,
там от снимката, дето в нощта
баба тайно за миг ми показа.
После баба когато умря,
някой старата ракла изпразни.
След години от спомена кратък
не остана дори и въздишка.
Аз се гмурнах в живота. Нататък
всяко връщане беше излишно. ...