Жената със светулките в очите
(Понеже не зная как става, моля публикуващият редактор да направи препратка към онзиденшният стих "Жената със светулки във очите")
Жената със светулките в очите,
самотна, недолюбваше нощта.
Във фосфорно блестяха светлините
на ириса й в черна пустота.
Зелено-жълти приказно блещукат,
подобно на вълчицата пред лов.
И тя вървеше... Съчка ли пропука,
или бе залп от минала любов?
На Еньовден ще трябва да мълчите,
та истинска да бъде след това.
Защото със светулките в очите
се къпе тя из росната трева.
Защото слънчогледовите пити,
наведени посрещат пак нощта.
Жената със светулките в очите
с безмълвен глас свирукаше с уста.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
