Жената във черно
Жената във черно
Обичайният, хладен Мистрал
косите и черни с ярост бе разпилял.
Край вълнолома видях я да крачи
и на каишка разхождаше свойта печал.
Жената във черно, със стройна снага,
очите си скрила зад чифт очила.
И стъпваше в ритъм енд блус
(музикантът на кея помнеше нейния вкус).
Не поглеждаше вляво и дясно -
просто вървеше напред...
и всичко, всичко беше и ясно -
гореше, а се носеше цялата в лед.
Морето не искаше да я докосне -
не би понесло допир тъй леден,
а тя копнееше - кога ли най-после
ще я грабне Сироко пустинен, последен....
Видях я отново, след толкоз лета -
на кея приседнала, в бяло, небрежно,
морето милваше онези крака,
а в очите и дишаше “сбогом последно”.
Р. Първанова
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Права си Мариана - не бях помислила. Хубава вечер!
-
Направо ще се пръсна! От напъване да си представя как може да се върви по кея в ритъм енд блус, барабар с каишката, на която водиш "своята печал". Да не би да е модно дефиле? Давай по–реалистично, Рени!
-
Здравей, Бойко! Не, - тя казва сбогом само на хубавото "морето милваше онези крака,.."
Благодаря ти, че си споделил! -
каква грациозна и величествена печал почувствах от творбата ти
края го възприемам като оптимистичен - все пак жената е в бяло и казва сбогом на своята мъка, така ли е -
Влад, благодаря ти! Трогна ме и ти пожелавам хубав ден!
-
Впечатлен съм отново и отново, Рени. Сега освен онзи жар и плам в стиховете ти, откривам страхотно и дълбоко, чувствено съчетание на картините:
" Жената във черно, със стройна снага,
очите си скрила зад чифт очила.
И стъпваше в ритъм енд блус
(музикантът на кея помнеше нейния вкус)"
Тук също:
"Морето не искаше да я докосне -
не би понесло допир тъй леден,
а тя копнееше - кога ли най-после
ще я грабне Сироко пустинен, последен...."
а финалът е страхотен, макар и да има известна доза тъга:
"Видях я отново, след толкоз лета -
на кея приседнала, в бяло, небрежно,
морето милваше онези крака,
а в очите и дишаше “сбогом последно”."
Откривам някаква нова емоция и чувства /дано да не се лъжа/ при теб и лирическата ти, толкова е чувствено и красиво, поздравявам те от все сърце, Рени! -
Благодаря, Руми! И на мен така ми подейства затова ви и разказах за нея. В тъгата винаги има нещо "ледено", но и тъй изящно наистина. Топъл поздрав, Руми!
-
Рени, побиха ме тръпки от описанието, което си направила на тази "ледена" особа с много изящна осанка! Хареса ми цялата тази образност и те поздравявам!
-
Благодаря, Валентине! Имай хубав ден!
Васе, радвам се на посещението ти! Приятен ден! -
Картинна образност с невероятни внушения, просто страхотно! Поздрави, Рени!
-
Жените в черно винаги носят печал и никога не заблуждават.Харесах!
-
И това е възможно. Аз съм труднозабележим.
-
Може пък и да не съм те видяла и да сме видели една и съща.
Благодаря, Ева! Хубав ден! -
Явно съм видял друга, щом си описала нещо от миналото...
-
...!!!
-
Много се е застояла. Аз като я видях, нямаше други.
Мерси, Ник! Хубав ден от мен! -
И аз я видях!
-
Благодаря, Лейди! Добро утро!
-
Ан, като нищо ставам и червенокоса! Колко му е /не зная онова намигащото как беше / майната му на отъждествяването в перукерството
...ии прегръдката забравих, Анабел - Прегръдка!!
Мисана, благодаря за "рентгеновия" разбор! Сърдечен поздрав, Младене! -
Рени, силно ме впечатли с този образ на жената в черно и прехода към бяло, като антитеза във финала, когато този цвят е дефакто гротесков. Но така се получава понякога. Обичам жените в черно, защото никога не заблуждават - нито другите, нито себе си. Те имат точни координати в клиногоналната координатна система на живота.
Поздравления за въздействащата ригористична поетична творба!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
