ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
24.06.2015 г., 20:08 ч.

Жената във черно 

  Поезия » Друга
722 1 19

Жената във черно

 

Обичайният, хладен Мистрал

косите и черни с ярост бе разпилял.

Край вълнолома видях я да крачи

и на каишка разхождаше свойта печал.

 

Жената във черно, със стройна снага,

очите си скрила зад чифт очила.

И стъпваше в ритъм енд блус

(музикантът на кея помнеше нейния вкус).

 

Не поглеждаше вляво и дясно -

просто вървеше напред...

и всичко, всичко беше и ясно -

гореше, а се носеше цялата в лед.

 

Морето не искаше да я докосне -

не би понесло допир тъй леден,

а тя копнееше - кога ли най-после

ще я грабне Сироко пустинен, последен....

 

Видях я отново, след толкоз лета -

на кея приседнала, в бяло, небрежно,

морето милваше онези крака,

а в очите и дишаше “сбогом последно”.

 

Р. Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Права си Мариана - не бях помислила. Хубава вечер!
  • Направо ще се пръсна! От напъване да си представя как може да се върви по кея в ритъм енд блус, барабар с каишката, на която водиш "своята печал". Да не би да е модно дефиле? Давай по–реалистично, Рени!
  • Здравей, Бойко! Не, - тя казва сбогом само на хубавото "морето милваше онези крака,.."
    Благодаря ти, че си споделил!
  • каква грациозна и величествена печал почувствах от творбата ти

    края го възприемам като оптимистичен - все пак жената е в бяло и казва сбогом на своята мъка, така ли е
  • Влад, благодаря ти! Трогна ме и ти пожелавам хубав ден!
  • Благодаря, Руми! И на мен така ми подейства затова ви и разказах за нея. В тъгата винаги има нещо "ледено", но и тъй изящно наистина. Топъл поздрав, Руми!
  • Рени, побиха ме тръпки от описанието, което си направила на тази "ледена" особа с много изящна осанка! Хареса ми цялата тази образност и те поздравявам!
  • Благодаря, Валентине! Имай хубав ден!

    Васе, радвам се на посещението ти! Приятен ден!
  • Картинна образност с невероятни внушения, просто страхотно! Поздрави, Рени!
  • Жените в черно винаги носят печал и никога не заблуждават.Харесах!
  • И това е възможно. Аз съм труднозабележим.
  • Може пък и да не съм те видяла и да сме видели една и съща.

    Благодаря, Ева! Хубав ден!
  • Явно съм видял друга, щом си описала нещо от миналото...
  • ...!!!
  • Много се е застояла. Аз като я видях, нямаше други.
    Мерси, Ник! Хубав ден от мен!
  • И аз я видях!
  • Благодаря, Лейди! Добро утро!
  • Ан, като нищо ставам и червенокоса! Колко му е /не зная онова намигащото как беше / майната му на отъждествяването в перукерството
    ...ии прегръдката забравих, Анабел - Прегръдка!!

    Мисана, благодаря за "рентгеновия" разбор! Сърдечен поздрав, Младене!
  • Рени, силно ме впечатли с този образ на жената в черно и прехода към бяло, като антитеза във финала, когато този цвят е дефакто гротесков. Но така се получава понякога. Обичам жените в черно, защото никога не заблуждават - нито другите, нито себе си. Те имат точни координати в клиногоналната координатна система на живота.

    Поздравления за въздействащата ригористична поетична творба!
Предложения
: ??:??