phifo (Филип)
3 7
25 feb 2011, 19:36

Жените, които обичахме 

  Poesía » Otra
849 0 9

Полека повяхват жените, които обичахме.

Потъват искрици в очите им, още ни парят.

Те знаят – все още – дълбока вода ни привлича.

Но ние сме само във бързей на някаква гара.   

 

И тука се смеем, нарамили в сак битието:       

- Звънни!

- Обещавам!

(Сред глъч на петнайсет години.)

Адрес. Телефон. Но днес отпътуват, където

багажът е котва. И светлата лудост ще мине.

 

Жените, които обичахме, мачкат умората

във груб пепелник. Не говорят разглезено.

И тръгват от страх, че нощта ни врата ще отвори,

отдето и бог, а и дявол спокойно ще влезе.

 

© Филип Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??