25 февр. 2011 г., 19:36

Жените, които обичахме 

  Поэзия » Другая
831 0 9

Полека повяхват жените, които обичахме.

Потъват искрици в очите им, още ни парят.

Те знаят – все още – дълбока вода ни привлича.

Но ние сме само във бързей на някаква гара.   

 

И тука се смеем, нарамили в сак битието:       

- Звънни!

- Обещавам!

(Сред глъч на петнайсет години.)

Адрес. Телефон. Но днес отпътуват, където

багажът е котва. И светлата лудост ще мине.

 

Жените, които обичахме, мачкат умората

във груб пепелник. Не говорят разглезено.

И тръгват от страх, че нощта ни врата ще отвори,

отдето и бог, а и дявол спокойно ще влезе.

 

© Филип Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??