4 mar 2009, 17:33

Жените сме...

  Poesía
944 0 2

Жените сме като природата,

разцъфваме в пролетните цветове,

но бързо сменяме сезоните, 

наранено ли е нашето сърце.

 

Веднъж сме жарки като лятото,

омайващи като вълна пенлива,

а друг път есен е в душата ни,

 в жълтите листа тъгата скрила.

 

И дъждове сме, и сме люти зими,

и пролет сме, и цъфнали цветя, 

и всички до една неустоими... 

и носим името

ЖЕНА... :) 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Меги Ризова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...