Жените сме като природата,
разцъфваме в пролетните цветове,
но бързо сменяме сезоните,
наранено ли е нашето сърце.
Веднъж сме жарки като лятото,
омайващи като вълна пенлива,
а друг път есен е в душата ни,
в жълтите листа тъгата скрила.
И дъждове сме, и сме люти зими,
и пролет сме, и цъфнали цветя,
и всички до една неустоими...
и носим името
ЖЕНА... :)
© Меги Ризова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
