Жените сме като природата,
разцъфваме в пролетните цветове,
но бързо сменяме сезоните,
наранено ли е нашето сърце.
Веднъж сме жарки като лятото,
омайващи като вълна пенлива,
а друг път есен е в душата ни,
в жълтите листа тъгата скрила.
И дъждове сме, и сме люти зими,
и пролет сме, и цъфнали цветя,
и всички до една неустоими...
и носим името
ЖЕНА... :)
© Меги Ризова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
