4.03.2009 г., 17:33

Жените сме...

943 0 2

Жените сме като природата,

разцъфваме в пролетните цветове,

но бързо сменяме сезоните, 

наранено ли е нашето сърце.

 

Веднъж сме жарки като лятото,

омайващи като вълна пенлива,

а друг път есен е в душата ни,

 в жълтите листа тъгата скрила.

 

И дъждове сме, и сме люти зими,

и пролет сме, и цъфнали цветя, 

и всички до една неустоими... 

и носим името

ЖЕНА... :) 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Ризова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...