4.03.2009 г., 17:33

Жените сме...

936 0 2

Жените сме като природата,

разцъфваме в пролетните цветове,

но бързо сменяме сезоните, 

наранено ли е нашето сърце.

 

Веднъж сме жарки като лятото,

омайващи като вълна пенлива,

а друг път есен е в душата ни,

 в жълтите листа тъгата скрила.

 

И дъждове сме, и сме люти зими,

и пролет сме, и цъфнали цветя, 

и всички до една неустоими... 

и носим името

ЖЕНА... :) 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Ризова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...