Ти никога не ще разбереш,
що за жена слънцето скрива.
Изправена цяла пред теб,
със студ любовта си прикрива.
Ти никога не ще разбереш,
защо е така мълчалива.
Но щом погледне към теб,
отвътре цяла се срива.
Ти никога не ще разбереш,
тази усмивка дали е щастлива.
Или здраво е стиснала зъби
и със сълзи душата полива.
Ти никога не ще разбереш,
на нея колко ù струва,
отвътре да вика, да блъска,
а мирно пред теб да кротува.
Ти никога не ще разбереш,
за женската мъка в очите.
Но оставиш ли я да страда сама,
ще ù гледаш само следите.
Ива С.
© Ива Стоилова Todos los derechos reservados
ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!