1 mar 2011, 20:13

Женски въпроси

  Poesía » Otra
657 0 2

Това е нещо ново за мен –
тази ефирност,
зад която искаш всеки момент
да се скриеш.
Предоставяш ми свобода, 
а избягваш
(сякаш страх те е, че ми даваш власт)
да помагаш
да сваля свойта броня пред теб,
та душата
да разлистя, подобно цвят
в тишината.

Да сменя ли живота си?
Да опитам,
както ти ми показваш, че бих могла,
да политам?
Да престана ли да трептя,
както в мръкнало
птичка сгушена със сърце
за изхвръкване?
Да откажа ли любовта?
(Толкоз търсих я!)
Да приема ли неизвестното с теб,
или дръзко е?

Аз съм само жена
и едва ли разбирам как така
ще се сливаме без присъствие
и без следа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...