1 mar 2011, 20:13

Женски въпроси

  Poesía » Otra
653 0 2

Това е нещо ново за мен –
тази ефирност,
зад която искаш всеки момент
да се скриеш.
Предоставяш ми свобода, 
а избягваш
(сякаш страх те е, че ми даваш власт)
да помагаш
да сваля свойта броня пред теб,
та душата
да разлистя, подобно цвят
в тишината.

Да сменя ли живота си?
Да опитам,
както ти ми показваш, че бих могла,
да политам?
Да престана ли да трептя,
както в мръкнало
птичка сгушена със сърце
за изхвръкване?
Да откажа ли любовта?
(Толкоз търсих я!)
Да приема ли неизвестното с теб,
или дръзко е?

Аз съм само жена
и едва ли разбирам как така
ще се сливаме без присъствие
и без следа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...