1.03.2011 г., 20:13

Женски въпроси

652 0 2

Това е нещо ново за мен –
тази ефирност,
зад която искаш всеки момент
да се скриеш.
Предоставяш ми свобода, 
а избягваш
(сякаш страх те е, че ми даваш власт)
да помагаш
да сваля свойта броня пред теб,
та душата
да разлистя, подобно цвят
в тишината.

Да сменя ли живота си?
Да опитам,
както ти ми показваш, че бих могла,
да политам?
Да престана ли да трептя,
както в мръкнало
птичка сгушена със сърце
за изхвръкване?
Да откажа ли любовта?
(Толкоз търсих я!)
Да приема ли неизвестното с теб,
или дръзко е?

Аз съм само жена
и едва ли разбирам как така
ще се сливаме без присъствие
и без следа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...