1 мар. 2011 г., 20:13

Женски въпроси

656 0 2

Това е нещо ново за мен –
тази ефирност,
зад която искаш всеки момент
да се скриеш.
Предоставяш ми свобода, 
а избягваш
(сякаш страх те е, че ми даваш власт)
да помагаш
да сваля свойта броня пред теб,
та душата
да разлистя, подобно цвят
в тишината.

Да сменя ли живота си?
Да опитам,
както ти ми показваш, че бих могла,
да политам?
Да престана ли да трептя,
както в мръкнало
птичка сгушена със сърце
за изхвръкване?
Да откажа ли любовта?
(Толкоз търсих я!)
Да приема ли неизвестното с теб,
или дръзко е?

Аз съм само жена
и едва ли разбирам как така
ще се сливаме без присъствие
и без следа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...