21 dic 2017, 0:32

Женско стихотворение

  Poesía
1.9K 4 12

Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“
и мрази явно всички влюбени
със силното безсилие на зов,
че някога и тя била е хубава.
Отваря пощата си всеки ден,
макар да знае – празна е.
Забравена от хората, от Бог – съвсем,
особено щом дойдат празници.
Върви по сянката на гол площад,
от сянката дори незабелязана.
Такива като нея винаги мълчат.
От болки всякакви недоизказани.

 

Йордан Гергов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Гергов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Болка,сълзи,любов...по тази лунна пътека всеки е вървял. Но повдигне ли очи и открие звездата си, почва да я следва Красиви стихове като звезди
  • Хубав стих!
  • Едва ли трябва да си признавам, но всъщност лирическата... героиня... съм... ха-ха... аз. :D Една вечер много късно се прибрах от разходка сам. Беше ми някакво мъчно и свито. Купих си един шоколадов донът от "Макдоналдс" и си го ядях по пътя, и си плачех... Помня, че се спрях под една улична лампа, извадих си салфетката от пакетчето, в което беше донътът, и на нея написах първите два реда на стихотворението. После се прибрах вкъщи и си го донаписах на един дъх. :D Но всъщност много жени са ми казвали, че са се открили в това стихотворение... Дори една текстописка, от години в занаята, ми беше признала, че съм улавял отлично женските състояния, когато пиша. Дали?...
  • Харесах!
  • Мдааа. Познах се.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...