Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“
и мрази явно всички влюбени
със силното безсилие на зов,
че някога и тя била е хубава.
Отваря пощата си всеки ден,
макар да знае – празна е.
Забравена от хората, от Бог – съвсем,
особено щом дойдат празници.
Върви по сянката на гол площад,
от сянката дори незабелязана.
Такива като нея винаги мълчат.
От болки всякакви недоизказани.
Йордан Гергов
© Йордан Гергов All rights reserved.