Dec 21, 2017, 12:32 AM

Женско стихотворение

  Poetry
1.9K 4 12

Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“
и мрази явно всички влюбени
със силното безсилие на зов,
че някога и тя била е хубава.
Отваря пощата си всеки ден,
макар да знае – празна е.
Забравена от хората, от Бог – съвсем,
особено щом дойдат празници.
Върви по сянката на гол площад,
от сянката дори незабелязана.
Такива като нея винаги мълчат.
От болки всякакви недоизказани.

 

Йордан Гергов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Гергов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болка,сълзи,любов...по тази лунна пътека всеки е вървял. Но повдигне ли очи и открие звездата си, почва да я следва Красиви стихове като звезди
  • Хубав стих!
  • Едва ли трябва да си признавам, но всъщност лирическата... героиня... съм... ха-ха... аз. :D Една вечер много късно се прибрах от разходка сам. Беше ми някакво мъчно и свито. Купих си един шоколадов донът от "Макдоналдс" и си го ядях по пътя, и си плачех... Помня, че се спрях под една улична лампа, извадих си салфетката от пакетчето, в което беше донътът, и на нея написах първите два реда на стихотворението. После се прибрах вкъщи и си го донаписах на един дъх. :D Но всъщност много жени са ми казвали, че са се открили в това стихотворение... Дори една текстописка, от години в занаята, ми беше признала, че съм улавял отлично женските състояния, когато пиша. Дали?...
  • Харесах!
  • Мдааа. Познах се.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...