Dec 21, 2017, 12:32 AM

Женско стихотворение

  Poetry
1.9K 4 12

Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“
и мрази явно всички влюбени
със силното безсилие на зов,
че някога и тя била е хубава.
Отваря пощата си всеки ден,
макар да знае – празна е.
Забравена от хората, от Бог – съвсем,
особено щом дойдат празници.
Върви по сянката на гол площад,
от сянката дори незабелязана.
Такива като нея винаги мълчат.
От болки всякакви недоизказани.

 

Йордан Гергов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Гергов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Болка,сълзи,любов...по тази лунна пътека всеки е вървял. Но повдигне ли очи и открие звездата си, почва да я следва Красиви стихове като звезди
  • Хубав стих!
  • Едва ли трябва да си признавам, но всъщност лирическата... героиня... съм... ха-ха... аз. :D Една вечер много късно се прибрах от разходка сам. Беше ми някакво мъчно и свито. Купих си един шоколадов донът от "Макдоналдс" и си го ядях по пътя, и си плачех... Помня, че се спрях под една улична лампа, извадих си салфетката от пакетчето, в което беше донътът, и на нея написах първите два реда на стихотворението. После се прибрах вкъщи и си го донаписах на един дъх. :D Но всъщност много жени са ми казвали, че са се открили в това стихотворение... Дори една текстописка, от години в занаята, ми беше признала, че съм улавял отлично женските състояния, когато пиша. Дали?...
  • Харесах!
  • Мдааа. Познах се.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...