Женско стихотворение
Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“
и мрази явно всички влюбени
със силното безсилие на зов,
че някога и тя била е хубава.
Отваря пощата си всеки ден,
макар да знае – празна е.
Забравена от хората, от Бог – съвсем,
особено щом дойдат празници.
Върви по сянката на гол площад,
от сянката дори незабелязана.
Такива като нея винаги мълчат.
От болки всякакви недоизказани.
Йордан Гергов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Гергов Всички права запазени
Красиви стихове като звезди 
