21 дек. 2017 г., 00:32

Женско стихотворение

1.9K 4 12

Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“
и мрази явно всички влюбени
със силното безсилие на зов,
че някога и тя била е хубава.
Отваря пощата си всеки ден,
макар да знае – празна е.
Забравена от хората, от Бог – съвсем,
особено щом дойдат празници.
Върви по сянката на гол площад,
от сянката дори незабелязана.
Такива като нея винаги мълчат.
От болки всякакви недоизказани.

 

Йордан Гергов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Гергов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Болка,сълзи,любов...по тази лунна пътека всеки е вървял. Но повдигне ли очи и открие звездата си, почва да я следва Красиви стихове като звезди
  • Хубав стих!
  • Едва ли трябва да си признавам, но всъщност лирическата... героиня... съм... ха-ха... аз. :D Една вечер много късно се прибрах от разходка сам. Беше ми някакво мъчно и свито. Купих си един шоколадов донът от "Макдоналдс" и си го ядях по пътя, и си плачех... Помня, че се спрях под една улична лампа, извадих си салфетката от пакетчето, в което беше донътът, и на нея написах първите два реда на стихотворението. После се прибрах вкъщи и си го донаписах на един дъх. :D Но всъщност много жени са ми казвали, че са се открили в това стихотворение... Дори една текстописка, от години в занаята, ми беше признала, че съм улавял отлично женските състояния, когато пиша. Дали?...
  • Харесах!
  • Мдааа. Познах се.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...