19 may 2007, 15:16

Жертва

  Poesía » Otra
1.9K 0 28
 

Дойдох от светлото сама при теб,

а мракът дните ми прегърна,

затули с шепи синьото небе

и няма светлина - за да се върна.

Простреля слънцето ми. Угаси го.

Превърна ме във пленница на мрака.

Задушно е и въздухът не стига.

От жал по мен и облакът заплака.

Затворена, не мога да обичам.

На „Вие" двете сме със тъмнината.

За любовта си жертвала бих всичко,

но любовта бих жертвала за свободата.

 

 

 

клип

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е просто уникално...невероятно е!
  • Любовта не може да живеев клетка...много добре написано!
  • "За любовта си жертвала бих всичко,

    но любовта бих жертвала за свободата."

    Браво!
    Колко познато чувство..
  • Дойдох от светлото сама при теб,
    а мракът дните ми прегърна,
    затули с шепи синьото небе
    и няма светлина - за да се върна.
    * * *
    Тъжно, но пленително! Прегръдка!
  • Разплака ме..."От жал по мен и облакът заплака.

    Затворена, не мога да обичам."
    Познато до болка.
    Браво Мая!
    Силно и истинско!


Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...