19.05.2007 г., 15:16

Жертва

1.9K 0 28
 

Дойдох от светлото сама при теб,

а мракът дните ми прегърна,

затули с шепи синьото небе

и няма светлина - за да се върна.

Простреля слънцето ми. Угаси го.

Превърна ме във пленница на мрака.

Задушно е и въздухът не стига.

От жал по мен и облакът заплака.

Затворена, не мога да обичам.

На „Вие" двете сме със тъмнината.

За любовта си жертвала бих всичко,

но любовта бих жертвала за свободата.

 

 

 

клип

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е просто уникално...невероятно е!
  • Любовта не може да живеев клетка...много добре написано!
  • "За любовта си жертвала бих всичко,

    но любовта бих жертвала за свободата."

    Браво!
    Колко познато чувство..
  • Дойдох от светлото сама при теб,
    а мракът дните ми прегърна,
    затули с шепи синьото небе
    и няма светлина - за да се върна.
    * * *
    Тъжно, но пленително! Прегръдка!
  • Разплака ме..."От жал по мен и облакът заплака.

    Затворена, не мога да обичам."
    Познато до болка.
    Браво Мая!
    Силно и истинско!


Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...