Дойдох от светлото сама при теб,
а мракът дните ми прегърна,
затули с шепи синьото небе
и няма светлина - за да се върна.
Простреля слънцето ми. Угаси го.
Превърна ме във пленница на мрака.
Задушно е и въздухът не стига.
От жал по мен и облакът заплака.
Затворена, не мога да обичам.
На „Вие" двете сме със тъмнината.
За любовта си жертвала бих всичко,
но любовта бих жертвала за свободата.
клип
© Мая Попова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
