Дойдох от светлото сама при теб,
а мракът дните ми прегърна,
затули с шепи синьото небе
и няма светлина - за да се върна.
Простреля слънцето ми. Угаси го.
Превърна ме във пленница на мрака.
Задушно е и въздухът не стига.
От жал по мен и облакът заплака.
Затворена, не мога да обичам.
На „Вие" двете сме със тъмнината.
За любовта си жертвала бих всичко,
но любовта бих жертвала за свободата.
клип
© Мая Попова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
