28 abr 2009, 15:15

Жертвоприношение

  Poesía
715 0 8

В проблясък кратък

трепна светлината

по острието

в твърдата ръка.

Предсмъртен вик

разцепи тишината

и след това

със ехото замря.

 

Избухна във

възторжен рев тълпата.

Палачът махна маската

от своята глава,

и нова кръв попи

в олтара на “прогреса”.

Поредна жертва взе

посредствеността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Проданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цветанова,от първия Ви коментар не ми стана ясно дали харесвате стиха.
    Стори ми се, че долавям някаква ирония.Може да е заради липсата на пренинателни знаци.Бих използвал пощата при еветуален спор, но не е необходимо - мненията ни съвпадат - "щото е хубаво"!

    Иване, погледнах и назад.
    Мисля , че рая и мостовете водещи към него са илюзорни или
    действителни в зависимост от това доколко вярваме в съществуването им.Харесах стила ти!
    Поздрав!
  • Мерси за положителните отзиви! Първоначално идеята ми беше да опиша една екзекуция от различна гледна точка, но постепенно ми хрумна, че всъщност всичко различно се подлага на този процес в съвременното общество, и така се роди това.
  • Тенев, хайде да не спамим на човека стихотворението, щото е хубаво!

    кой е тълпата?
    а дали не съм в тълпата
    а дали тълпата и аз не сме едно и също лице
    а кой е посредствен
    а дали не съм аз
    а дали не си ти
    а дали не сме ние

    и размисли в този дух
    и написаното от мен не говори противното
  • Плисна кръв
    и поредната
    жертва на "кефа"
    падна!
    (т.е. аз)
    Поздрави!
  • Таня , мисля, че в случая "посредствеността" елиминира различните ,а не себеподобните, без да става дума за правосъдие.Посредствените попадат в "тълпата" не на гилотината.
    Харесах посланието!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...