28 апр. 2009 г., 15:15

Жертвоприношение

716 0 8

В проблясък кратък

трепна светлината

по острието

в твърдата ръка.

Предсмъртен вик

разцепи тишината

и след това

със ехото замря.

 

Избухна във

възторжен рев тълпата.

Палачът махна маската

от своята глава,

и нова кръв попи

в олтара на “прогреса”.

Поредна жертва взе

посредствеността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Проданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цветанова,от първия Ви коментар не ми стана ясно дали харесвате стиха.
    Стори ми се, че долавям някаква ирония.Може да е заради липсата на пренинателни знаци.Бих използвал пощата при еветуален спор, но не е необходимо - мненията ни съвпадат - "щото е хубаво"!

    Иване, погледнах и назад.
    Мисля , че рая и мостовете водещи към него са илюзорни или
    действителни в зависимост от това доколко вярваме в съществуването им.Харесах стила ти!
    Поздрав!
  • Мерси за положителните отзиви! Първоначално идеята ми беше да опиша една екзекуция от различна гледна точка, но постепенно ми хрумна, че всъщност всичко различно се подлага на този процес в съвременното общество, и така се роди това.
  • Тенев, хайде да не спамим на човека стихотворението, щото е хубаво!

    кой е тълпата?
    а дали не съм в тълпата
    а дали тълпата и аз не сме едно и също лице
    а кой е посредствен
    а дали не съм аз
    а дали не си ти
    а дали не сме ние

    и размисли в този дух
    и написаното от мен не говори противното
  • Плисна кръв
    и поредната
    жертва на "кефа"
    падна!
    (т.е. аз)
    Поздрави!
  • Таня , мисля, че в случая "посредствеността" елиминира различните ,а не себеподобните, без да става дума за правосъдие.Посредствените попадат в "тълпата" не на гилотината.
    Харесах посланието!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...