В проблясък кратък
трепна светлината
по острието
в твърдата ръка.
Предсмъртен вик
разцепи тишината
и след това
със ехото замря.
Избухна във
възторжен рев тълпата.
Палачът махна маската
от своята глава,
и нова кръв попи
в олтара на “прогреса”.
посредствеността.
© Иван Проданов Все права защищены
Стори ми се, че долавям някаква ирония.Може да е заради липсата на пренинателни знаци.Бих използвал пощата при еветуален спор, но не е необходимо - мненията ни съвпадат - "щото е хубаво"!
Иване, погледнах и назад.
Мисля , че рая и мостовете водещи към него са илюзорни или
действителни в зависимост от това доколко вярваме в съществуването им.Харесах стила ти!
Поздрав!