Apr 28, 2009, 3:15 PM

Жертвоприношение

  Poetry
718 0 8

В проблясък кратък

трепна светлината

по острието

в твърдата ръка.

Предсмъртен вик

разцепи тишината

и след това

със ехото замря.

 

Избухна във

възторжен рев тълпата.

Палачът махна маската

от своята глава,

и нова кръв попи

в олтара на “прогреса”.

Поредна жертва взе

посредствеността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Проданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Цветанова,от първия Ви коментар не ми стана ясно дали харесвате стиха.
    Стори ми се, че долавям някаква ирония.Може да е заради липсата на пренинателни знаци.Бих използвал пощата при еветуален спор, но не е необходимо - мненията ни съвпадат - "щото е хубаво"!

    Иване, погледнах и назад.
    Мисля , че рая и мостовете водещи към него са илюзорни или
    действителни в зависимост от това доколко вярваме в съществуването им.Харесах стила ти!
    Поздрав!
  • Мерси за положителните отзиви! Първоначално идеята ми беше да опиша една екзекуция от различна гледна точка, но постепенно ми хрумна, че всъщност всичко различно се подлага на този процес в съвременното общество, и така се роди това.
  • Тенев, хайде да не спамим на човека стихотворението, щото е хубаво!

    кой е тълпата?
    а дали не съм в тълпата
    а дали тълпата и аз не сме едно и също лице
    а кой е посредствен
    а дали не съм аз
    а дали не си ти
    а дали не сме ние

    и размисли в този дух
    и написаното от мен не говори противното
  • Плисна кръв
    и поредната
    жертва на "кефа"
    падна!
    (т.е. аз)
    Поздрави!
  • Таня , мисля, че в случая "посредствеността" елиминира различните ,а не себеподобните, без да става дума за правосъдие.Посредствените попадат в "тълпата" не на гилотината.
    Харесах посланието!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...