21 oct 2009, 12:41

Жертвоприношение

1.1K 1 14

Ще бъда с пуснати коси.

Ще бъда боса.

Ще бъдат въглени очите ми.

Живот във себе си ще нося.

 

На пътя ще оставя роза бяла,

а по мокрото ми тяло

ще полепва черно наметало.

 

Такава ще отида при морето,

където

в светла нощ от черно лято

ще чакам аз часа, когато

Луната

ще тупти над мене

 

и ще слезне да ме вземе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изтъканото от лунна светлина
    в стиха ти Лора, като спомен ще го нося!
    В огряната от Слънце долина
    душата ми щастливо скита боса...

    Благодаря за удоволствието от споделеното по прекрасен начин вдъхновение, Лора!
  • ...
  • Лори!
  • Благодаря ви.

    Паула, пак си при мен.

    Александър, пак за красота си говорим

    Борко Бърборко,
    едва ли ше ходим при Слънцето - този вечен отворко,
    дет' освен това много пари,
    може да се отбием до някой нощен пясъчен бар по сандали
    двете под ръка с Луната -
    Тази тайнствена позната непозната.
    Да си кажем това - онова
    Пък, ако откараме до сутринта
    Току виж се озовем сънени в зелена, слънчева трева...
    Знае ли човак,
    Какво му предстои напред..?
  • И къде ще ходите с луната?

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...