Ще бъда с пуснати коси.
Ще бъда боса.
Ще бъдат въглени очите ми.
Живот във себе си ще нося.
На пътя ще оставя роза бяла,
а по мокрото ми тяло
ще полепва черно наметало.
Такава ще отида при морето,
където
в светла нощ от черно лято
ще чакам аз часа, когато
Луната
ще тупти над мене
и ще слезне да ме вземе.
© Лора Всички права запазени
в стиха ти Лора, като спомен ще го нося!
В огряната от Слънце долина
душата ми щастливо скита боса...
Благодаря за удоволствието от споделеното по прекрасен начин вдъхновение, Лора!