Жертвоприношение

Поезия » Любовна

1.1K 1 14

Ще бъда с пуснати коси.

Ще бъда боса.

Ще бъдат въглени очите ми.

Живот във себе си ще нося.

На пътя ще оставя роза бяла,

а по мокрото ми тяло

ще полепва черно наметало.

Такава ще отида при морето,

където

в светла нощ от черно лято

ще чакам аз часа, когато

Луната

ще тупти над мене

и ще слезне да ме вземе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

angelmilev (Ангел Милев)

Изтъканото от лунна светлина
в стиха ти Лора, като спомен ще го нося!
В огряната от Слънце долина
душата ми щастливо скита боса...

Благодаря за удоволствието от споделеното по прекрасен начин вдъхновение, Лора!

2019-01-20T10:29:47+02:00
Elda (Лора)

...

2009-10-22T02:16:57+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Лори!

2009-10-22T02:08:31+03:00
Elda (Лора)

Благодаря ви.

Паула, пак си при мен.

Александър, пак за красота си говорим

Борко Бърборко,
едва ли ше ходим при Слънцето - този вечен отворко,
дет' освен това много пари,
може да се отбием до някой нощен пясъчен бар по сандали
двете под ръка с Луната -
Тази тайнствена позната непозната.
Да си кажем това - онова
Пък, ако откараме до сутринта
Току виж се озовем сънени в зелена, слънчева трева...
Знае ли човак,
Какво му предстои напред..?

2009-10-22T01:49:27+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

И къде ще ходите с луната?

2009-10-21T19:14:06+03:00