Oct 21, 2009, 12:41 PM

Жертвоприношение

  Poetry » Love
1.1K 1 14

Ще бъда с пуснати коси.

Ще бъда боса.

Ще бъдат въглени очите ми.

Живот във себе си ще нося.

 

На пътя ще оставя роза бяла,

а по мокрото ми тяло

ще полепва черно наметало.

 

Такава ще отида при морето,

където

в светла нощ от черно лято

ще чакам аз часа, когато

Луната

ще тупти над мене

 

и ще слезне да ме вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Изтъканото от лунна светлина
    в стиха ти Лора, като спомен ще го нося!
    В огряната от Слънце долина
    душата ми щастливо скита боса...

    Благодаря за удоволствието от споделеното по прекрасен начин вдъхновение, Лора!
  • ...
  • Лори!
  • Благодаря ви.

    Паула, пак си при мен.

    Александър, пак за красота си говорим

    Борко Бърборко,
    едва ли ше ходим при Слънцето - този вечен отворко,
    дет' освен това много пари,
    може да се отбием до някой нощен пясъчен бар по сандали
    двете под ръка с Луната -
    Тази тайнствена позната непозната.
    Да си кажем това - онова
    Пък, ако откараме до сутринта
    Току виж се озовем сънени в зелена, слънчева трева...
    Знае ли човак,
    Какво му предстои напред..?
  • И къде ще ходите с луната?

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...