От своето небе спокойно, без да бърза -
милиони пъти в нежен танц се завъртя.
Пристигна.
Уморено се огледа - някъде да си почине.
Поседна на палто - прокъсано... на скитник.
Докосна се телцето ледено - в злочеста скитнишка съдба.
Стопи го мъката - и като Божия сълза... остана...
... пък дано поне за малко скитникът да вкуси - от снежинковата СВОБОДА!