Жертвоприношение на... себе си
От своето небе спокойно, без да бърза -
милиони пъти в нежен танц се завъртя.
Пристигна.
Уморено се огледа - някъде да си почине.
Поседна на палто - прокъсано... на скитник.
Докосна се телцето ледено - в злочеста скитнишка съдба.
Стопи го мъката - и като Божия сълза... остана...
... пък дано поне за малко скитникът да вкуси - от снежинковата СВОБОДА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Колев Все права защищены