21 jun 2007, 22:15

ЖЕСТОКАТА СЪДБА 

  Poesía
681 0 0
Задушавам се...
Сълзите по страните ми се стичат,
викът в устни неизречен се стаи,
треперещите длани напреде се протягат,
но там го няма, няма го, Сърце, ти разбери!
Задушавам се...
Болката изпепеляваща е пак в мен,
измести от лицето усмивката красива,
за да ми напомня неуморно всеки ден,
че не ми е отредено да бъда аз щастлива!
Задушавам се...
Свещта запалена в ръцете ми догаря – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??