ЖЕСТОКАТА СЪДБА

Задушавам се...

Сълзите по страните ми се стичат,

викът в устни неизречен се стаи,

треперещите длани напреде се протягат,

но там го няма, няма го, Сърце, ти разбери!

Задушавам се...

Болката изпепеляваща е пак в мен,

измести от лицето усмивката красива,

за да ми напомня неуморно всеки ден,

че не ми е отредено да бъда аз щастлива!

Задушавам се...

Свещта запалена в ръцете ми догаря –

тя символ е на живота ми измамен.

В храма на надеждите не ще я аз оставя

и той като душата ми е вече празен!