ЖЕСТОКАТА СЪДБА
762
0
0
Задушавам се...
Сълзите по страните ми се стичат,
викът в устни неизречен се стаи,
треперещите длани напреде се протягат,
но там го няма, няма го, Сърце, ти разбери!
Задушавам се...
Болката изпепеляваща е пак в мен,
измести от лицето усмивката красива,
за да ми напомня неуморно всеки ден,
че не ми е отредено да бъда аз щастлива!
Задушавам се...
Свещта запалена в ръцете ми догаря –
тя символ е на живота ми измамен.
В храма на надеждите не ще я аз оставя
и той като душата ми е вече празен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Стоянова Всички права запазени
