alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
3 feb 2013, 19:01

Жестоко 

  Poesía » Filosófica
2275 9 21

Жестоко

 

Омръзнаха ми 

всички сухи докове.

Прибраните платна

ме отегчават.

Не ме оставяй на брега.

Жестоко е.

Не газят кал

родените да плават.

Не ми отнемай

яростта на бурите

От тихото безветрие 

ми писва.

Прекланям се

пред светостта на лудите,

но луд да съм...

в действителност не искам.

Бъди ми съдник,

ако изкапризнича

да тръгна бос

нахално през просото.

Наказвай ме,

когато заинтимничим

с блудната ми съвест по леглото.

Не ме жали.

Лъжа е, че с несгодите

човекът се вживявал

и привиквал. 

Бунтар е той. 

Това му е в природата.

Започва с битка

всеки жизнен цикъл.

И с битка свършва

без да свива знамето,

приел двубоя 

за Живот с Живота.

Но всеки сам 

си режисира драмата...

И укротява бурите с платното.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??