alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
3.02.2013 г., 19:01 ч.

Жестоко 

  Поезия » Философска
2183 9 21

Жестоко

 

Омръзнаха ми 

всички сухи докове.

Прибраните платна

ме отегчават.

Не ме оставяй на брега.

Жестоко е.

Не газят кал

родените да плават.

Не ми отнемай

яростта на бурите

От тихото безветрие 

ми писва.

Прекланям се

пред светостта на лудите,

но луд да съм...

в действителност не искам.

Бъди ми съдник,

ако изкапризнича

да тръгна бос

нахално през просото.

Наказвай ме,

когато заинтимничим

с блудната ми съвест по леглото.

Не ме жали.

Лъжа е, че с несгодите

човекът се вживявал

и привиквал. 

Бунтар е той. 

Това му е в природата.

Започва с битка

всеки жизнен цикъл.

И с битка свършва

без да свива знамето,

приел двубоя 

за Живот с Живота.

Но всеки сам 

си режисира драмата...

И укротява бурите с платното.

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??