alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
3 февр. 2013 г., 19:01

Жестоко 

  Поэзия » Философская
2188 9 21

Жестоко

 

Омръзнаха ми 

всички сухи докове.

Прибраните платна

ме отегчават.

Не ме оставяй на брега.

Жестоко е.

Не газят кал

родените да плават.

Не ми отнемай

яростта на бурите

От тихото безветрие 

ми писва.

Прекланям се

пред светостта на лудите,

но луд да съм...

в действителност не искам.

Бъди ми съдник,

ако изкапризнича

да тръгна бос

нахално през просото.

Наказвай ме,

когато заинтимничим

с блудната ми съвест по леглото.

Не ме жали.

Лъжа е, че с несгодите

човекът се вживявал

и привиквал. 

Бунтар е той. 

Това му е в природата.

Започва с битка

всеки жизнен цикъл.

И с битка свършва

без да свива знамето,

приел двубоя 

за Живот с Живота.

Но всеки сам 

си режисира драмата...

И укротява бурите с платното.

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??