Не бих могла, докато свят светува, със думи прости аз да облека сърце, в което пламъкът лудува, дордето го подклажда любовта. За нея вече кой ли не е писал и кой ли любовта не е възпял, но щом да я усетиш си орисан, на тебе ти се пада тежък дял. И колкото омаен е и сладък, когато е споделян и желан, той трижди по-омразен ще ти стане, наемеш ли се да го носиш сам. Жестоко любовта те наранява не е ли споделена и от двама.
Любовта винаги носи болка.
Дори когато е споделена.
Защото всеки обича по различен начин. И се получава разминаване...
А несподелената любов понякога е по-трайна и по-истинска...
Наресах.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.