Жестоко любовта те наранява
Не бих могла, докато свят светува,
със думи прости аз да облека
сърце, в което пламъкът лудува,
дордето го подклажда любовта.
За нея вече кой ли не е писал
и кой ли любовта не е възпял,
но щом да я усетиш си орисан,
на тебе ти се пада тежък дял.
И колкото омаен е и сладък,
когато е споделян и желан,
той трижди по-омразен ще ти стане,
наемеш ли се да го носиш сам.
Жестоко любовта те наранява
не е ли споделена и от двама.
със думи прости аз да облека
сърце, в което пламъкът лудува,
дордето го подклажда любовта.
За нея вече кой ли не е писал
и кой ли любовта не е възпял,
но щом да я усетиш си орисан,
на тебе ти се пада тежък дял.
И колкото омаен е и сладък,
когато е споделян и желан,
той трижди по-омразен ще ти стане,
наемеш ли се да го носиш сам.
Жестоко любовта те наранява
не е ли споделена и от двама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
