LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
Dec 17, 2008, 10:59 AM

Жестоко любовта те наранява 

  Poetry » Love
879 0 9
Не бих могла, докато свят светува,
със думи прости аз да облека
сърце, в което пламъкът лудува,
дордето го подклажда любовта.
За нея вече кой ли не е писал
и кой ли любовта не е възпял,
но щом да я усетиш си орисан,
на тебе ти се пада тежък дял.
И колкото омаен е и сладък,
когато е споделян и желан,
той трижди по-омразен ще ти стане,
наемеш ли се да го носиш сам.
Жестоко любовта те наранява
не е ли споделена и от двама.

© Росица Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Просто останах без думи! Разкош!
  • Благодаря ви, момичета!
  • Разкошен стих, Роси!!!
    <a href="http://smiles.33b.ru/smile.64199.html" target="_blank"><img src="http://s4.rimg.info/5e74fbf24ace4cfe77094b9602b4b617.gif" border="0" /></a>
  • Любовта винаги носи болка.
    Дори когато е споделена.
    Защото всеки обича по различен начин. И се получава разминаване...
    А несподелената любов понякога е по-трайна и по-истинска...
    Наресах.
  • Да... това е Тя- Любовта...
  • права си....жестоко дори е меко да се каже...нещо повече от това!Поздрав за стиха!
  • ДА!
  • Ти си го написала! Не сте ли двама... наранява!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Всеки носи любов, но я усеща и облича в различни думи!
    Поздрав, Роси!
Random works
: ??:??