rudin (Иван Христов)
865 1445
26 ago 2013, 21:46

Жило 

  Poesía » Otra
564 0 4

Една малка оса, а пък жило

тънко, остро – същинска рапира!

В жълто-черното – нейната сила.

Закържи... и дъхът ти чак спира.

 

И стоиш вцепенен, непомръдваш

докато все край теб тя бръмчи си.

После каца с невиждана дързост

на филията, вкусното чипси.

 

А когато от релси изкара

тя сърцето, притихнало в пазва

и я чукнеш със шепа корава –

пуска жило и в миг те наказва!

 

Тъй и хората с нрав на осите:

словославят, делят с теб трапеза.

Зад гърба ти глада си засищат –

хулят теб, твоя стих, твойта теза.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??