Една малка оса, а пък жило
тънко, остро – същинска рапира!
В жълто-черното – нейната сила.
Закържи... и дъхът ти чак спира.
И стоиш вцепенен, непомръдваш
докато все край теб тя бръмчи си.
После каца с невиждана дързост
на филията, вкусното чипси.
А когато от релси изкара
тя сърцето, притихнало в пазва
и я чукнеш със шепа корава –
пуска жило и в миг те наказва! ...