Жило
Една малка оса, а пък жило
тънко, остро – същинска рапира!
В жълто-черното – нейната сила.
Закържи... и дъхът ти чак спира.
И стоиш вцепенен, непомръдваш
докато все край теб тя бръмчи си.
После каца с невиждана дързост
на филията, вкусното чипси.
А когато от релси изкара
тя сърцето, притихнало в пазва
и я чукнеш със шепа корава –
пуска жило и в миг те наказва!
Тъй и хората с нрав на осите:
словославят, делят с теб трапеза.
Зад гърба ти глада си засищат –
хулят теб, твоя стих, твойта теза.
© Иван Христов All rights reserved.
