rudin (Иван Христов)
865 1445
26.08.2013 г., 21:46 ч.

Жило 

  Поезия » Друга
561 0 4

Една малка оса, а пък жило

тънко, остро – същинска рапира!

В жълто-черното – нейната сила.

Закържи... и дъхът ти чак спира.

 

И стоиш вцепенен, непомръдваш

докато все край теб тя бръмчи си.

После каца с невиждана дързост

на филията, вкусното чипси.

 

А когато от релси изкара

тя сърцето, притихнало в пазва

и я чукнеш със шепа корава –

пуска жило и в миг те наказва!

 

Тъй и хората с нрав на осите:

словославят, делят с теб трапеза.

Зад гърба ти глада си засищат –

хулят теб, твоя стих, твойта теза.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??