27 jun 2025, 22:38

Житейски етюд

179 1 1

Не държа да бъда забелязвана - 

обичам вече себе си достатъчно.

Достатъчно обичана и мразена - 

егото ми вече е остатъчно.

 

Животът ми показа ясно грешките 

и даде втори шанс да ги поправя -

умря стремежът ми към дрешките,

нещо смислено стремя се да направя.

 

Когато спреш да издребняваш - 

картинката се вижда толкоз ясно - 

и спираш в Пътя си да се съмняваш,

а на Душата някак си и става тясно 

 

сред усмивки лицемерни да вирее...

Думите фалшиви ги усеща лесно 

и миг от Времето не иска да пилее...

Има толкова неща за правене -

 

дребни добрини за някого във нужда,

дребни радости - за отразяване.

Суетата социална става все по-чужда,

а грешките - все по-малко за поправяне.

 

Не държа да бъда забелязвана - 

пристъпвам тихо в личната си истина.

Достатъчно обичана и мразена -

Душата ми копнее да е смислена.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Ганчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...