27.06.2025 г., 22:38

Житейски етюд

176 1 1

Не държа да бъда забелязвана - 

обичам вече себе си достатъчно.

Достатъчно обичана и мразена - 

егото ми вече е остатъчно.

 

Животът ми показа ясно грешките 

и даде втори шанс да ги поправя -

умря стремежът ми към дрешките,

нещо смислено стремя се да направя.

 

Когато спреш да издребняваш - 

картинката се вижда толкоз ясно - 

и спираш в Пътя си да се съмняваш,

а на Душата някак си и става тясно 

 

сред усмивки лицемерни да вирее...

Думите фалшиви ги усеща лесно 

и миг от Времето не иска да пилее...

Има толкова неща за правене -

 

дребни добрини за някого във нужда,

дребни радости - за отразяване.

Суетата социална става все по-чужда,

а грешките - все по-малко за поправяне.

 

Не държа да бъда забелязвана - 

пристъпвам тихо в личната си истина.

Достатъчно обичана и мразена -

Душата ми копнее да е смислена.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Ганчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...