Житейски етюд

Не държа да бъда забелязвана - 

обичам вече себе си достатъчно.

Достатъчно обичана и мразена - 

егото ми вече е остатъчно.

Животът ми показа ясно грешките 

и даде втори шанс да ги поправя -

умря стремежът ми към дрешките,

нещо смислено стремя се да направя.

Когато спреш да издребняваш - 

картинката се вижда толкоз ясно - 

и спираш в Пътя си да се съмняваш,

а на Душата някак си и става тясно 

сред усмивки лицемерни да вирее...

Думите фалшиви ги усеща лесно 

и миг от Времето не иска да пилее...

Има толкова неща за правене -

дребни добрини за някого във нужда,

дребни радости - за отразяване.

Суетата социална става все по-чужда,

а грешките - все по-малко за поправяне.

Не държа да бъда забелязвана - 

пристъпвам тихо в личната си истина.

Достатъчно обичана и мразена -

Душата ми копнее да е смислена.