rarebird (Весислава Савова) rarebird (Весислава Савова)
213
6 nov 2009, 11:35

Житейски размисли (нава)

955 0 13

Прави са само пъртините.
Пътеките житейски
снага кривят под греховете.
...
Снежинки бели -
чисти, като детски души.
Чернилката на земята скриват.
...
Брезата сухи клони протяга
голотата си да скрие.
Свенлива девица.
...
Виелица вие,
кърши дърветата.
Жена гълчи мъжа си - пройдохата.
...
Олисяха кестените -
без листа останаха.
Старците в кръчмата пият.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весислава Савова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • rarebird (Весислава Савова)
    rarebird (Весислава Савова)
    Лори, надникнала си в мислите ми! Благодаря ти.
  • Elda (Лора)
    Elda (Лора)
    Страхотно си пресъздала картината... чух и вятъра и кучетата, които лаят в далечината, помирисах и дима от комините... стана ми и студено, но видях светлинките на къщите. ще се стопля - все някоя е моята..
  • rarebird (Весислава Савова)
    rarebird (Весислава Савова)
    VesiP (Веселка Пенова), радвам се да го прочета. nellnokia (Нели Господинова), не - аз ти благодаря!
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Прави са само пъртините.
    Пътеките житейски
    снага кривят под греховете.

    Ето това! Благодаря ти за тазаи мисъл
  • VesiP (Веселка Пенова)
    VesiP (Веселка Пенова)
    Удоволствие беше за мен тази среща с твоите стичета, Веси!
    Благодаря ти!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0