19 dic 2008, 7:52

Житейско

  Poesía » Otra
630 0 3

Мразиш, за да не си безразличен.

И този ден във теб така е прозаичен,

загледан в тъмното, светлото минава!

Любов и вяра - просто нищо не остава,

минаваш по улиците, но не ти се ходи.

Животът е пътеки!

Коя каде ли води?

Днес летиш във вятъра,

утре той те духва...

Просто нищо не остава,

а сърцето още тупка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, строежа може да се дообработи, но важното е, че "сърцето още тупка"..значи е останало и то ще бъде развито с желанието за красота, което се вижда Чудни празници и на теб
  • имам някой забележки към строежа на този ти стих, но не е нищо фрапиращо - "може би летиш СЪС вятъра"... Както и да е, важното е че изразява настроение в което самият аз съм бил стотици пъти, и го почувствах адски близко.
  • Итересно! Поздлавления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...