19 dic 2008, 7:52

Житейско 

  Poesía » Otra
495 0 3

Мразиш, за да не си безразличен.

И този ден във теб така е прозаичен,

загледан в тъмното, светлото минава!

Любов и вяра - просто нищо не остава,

минаваш по улиците, но не ти се ходи.

Животът е пътеки!

Коя каде ли води?

Днес летиш във вятъра,

утре той те духва...

Просто нищо не остава,

а сърцето още тупка!

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да, строежа може да се дообработи, но важното е, че "сърцето още тупка"..значи е останало и то ще бъде развито с желанието за красота, което се вижда Чудни празници и на теб
  • имам някой забележки към строежа на този ти стих, но не е нищо фрапиращо - "може би летиш СЪС вятъра"... Както и да е, важното е че изразява настроение в което самият аз съм бил стотици пъти, и го почувствах адски близко.
  • Итересно! Поздлавления!
Propuestas
: ??:??